Разкъсана съм, не знам какво да правя.
От една страна, част от мен крещи: обади му се, опитай се да го вразумиш и да му докажеш, че греши.
Другата част от мен е на мнение, че трябва да запазя достойнството си и да не се излагам. И да се държа на ниво и да не го потърся никога повече.

Пфу, всеки би си казал: "детски истории".
Ми сигурно са детски. Сигурно са незначителни за всички.
Ама съм сигурна, че всички са били на мое място. Млади и глупави, и наивни. И влюбени.

Толкова много неща искам да кажа, а няма как.
Иска ми се да го срещна. Много ми се иска. Знам, че няма да се случи, де.
Също и ми се иска да бъда силна и да го нараня, но знам, че и това няма да стане. Не съм такава. Не мога да му мисля лошото, каквото и да става. Хората около мен ме навиват да му отмъщавам: и защо? Ако го накарам да се чувства зле, с какво ще ми помогне това пък на мен?
Чувствам се много...много зле.

Много пъти не са ми вярвали.
Много обиди съм понасяла.
Чувала съм какво ли не за себе си.
"Ти си ужасна змия"
"Ти си покварена, нямаш сърце"
"Ти трябваше да умреш вместо него."
...
Никога не ме е боляло, защото никога не ми е пукало. Но в момента, в който чух думите на най-любимият ми човек, със подобно съдържание, сякаш някой уби всичко в мен.
Седмица не съм спала. Не мога да мигна. Не мога да разбера какво се случи, не знам и защо. Знам само, че ме боли много.

Никога не ме е бивало във воденето на блогове, просто защото нещо подобно не може да задържи вниманието ми. Но честно казано, имам огромна нужда да споделя чувствата си, независимо дали някой ще ги прочете. Всъщност май е по-добре никой да не ги чете. Просто трябва да ги имам черно на бяло.

Чудя се защо стана така, че когато споделих всичко за себе си на партньора си, той изгуби доверие в мен. Казах му всичко, от-до, и получих... ритник, във възможно най-неприятната му форма. Дали ако бях мълчала щяхме още да бъдем заедно? Може би. Но неговото "за мен е важно да знам всичко за теб" ми се стори достатъчно уютно и сигурно.
Глупавото е, че дори нямах шанс да докажа, че греши.
Както и да е. Равносметката е едно на нула за него. Признавам се за разгромена.
Поне, ако можех да си обясня сама къде всичко се счупи, щеше да е добре.

Дали е вярно, че ако някой те ти вярва, значи не те обича? Може би. Иска ми се да вярвам в обратното. Истината е, че в момента и аз сама не си вярвам.

Не съм сигурна каква съм всъщност. Винаги съм била веселото момиче с много приятели, винаги съм разсмивала всички около мен. В един момент чух: "никой не те харесва". Знам, че беше стремеж да ме нарани, но честно казано, започнах да се съмнявам. Ами ако наистина никой никога не ме харесва, ами ако всички, с който комуникирам са лицемерни също както усмивката ми през изминалата седмица? Може би..?

Всичките ми приятели са ми казвали, че съм добра и мила. Сега чух, че имам "зло сърце" и съм "арогантна". Объркана съм. Дали наистина не съм зла по природа? Не знам. Не знам. Но много ме боли, че точно любимият ми човек ми каза, че съм зла. Да минеш от едната крайност, до другата, за един ден... стресиращо е. Побъркващо е.

Винаги съм давала всичко от себе си за хората около мен. А сега: "ужасна егоистка..." Такава ли съм? Дали просто не игнорирам всички тези черти в характера си?


Чудя се дали това, че той не иска да даде шанс на връзката ни, значи, че има друго нещо... или друга, която го спира. Не знам как можеш да се откажеш от една любов, ако все още съществува. Дали фактът, че се разделихме, значи че не държи на мен? Дали това, че не държи на мен, значи че не ме обича? Дали..?

Имам толкова много въпроси и никакви отговори.
Всички около мен непрестанно ми казват, че той просто не ме оценява. И че не заслужавам такова отношение, и сипят обиди към него. Твърдят, че трябва да го мразя.
Истината е, че в момента, в който ми каже, че ме иска отново- ще изтичам като бездомно кученце. Дори няма да изискам извинение за абсурдното отношение.
Имам нужда от сън, от много, много, много сън. А не го получавам.
Имам нужда от почивка.
Имам нужда от обич.
Имам нужда от него.
Знаех си, че не трябва да завися от него, но беше толкова хубаво. Опияняващо.
Жалко...