Разкъсана съм, не знам какво да правя.
От една страна, част от мен крещи: обади му се, опитай се да го вразумиш и да му докажеш, че греши.
Другата част от мен е на мнение, че трябва да запазя достойнството си и да не се излагам. И да се държа на ниво и да не го потърся никога повече.

Пфу, всеки би си казал: "детски истории".
Ми сигурно са детски. Сигурно са незначителни за всички.
Ама съм сигурна, че всички са били на мое място. Млади и глупави, и наивни. И влюбени.

Толкова много неща искам да кажа, а няма как.
Иска ми се да го срещна. Много ми се иска. Знам, че няма да се случи, де.
Също и ми се иска да бъда силна и да го нараня, но знам, че и това няма да стане. Не съм такава. Не мога да му мисля лошото, каквото и да става. Хората около мен ме навиват да му отмъщавам: и защо? Ако го накарам да се чувства зле, с какво ще ми помогне това пък на мен?
Чувствам се много...много зле.